Energy Efficiency Interests

Когато се разглеждат различните документи, програми, перспективи и стратегии, приемани през последните няколко десетки години за развитие на българската енергетика, през всички тях неизменно, като червена нишка преминава една и съща тенденция

Ефективност и интереси в енергетиката

Красен Станчев, Красимир Лаков[i]

 

Какво става в енергетиката?

До края на седмицата трае обсъждането на новата енергийна стратегия.  Казват, че току що била договорена нова по-ниска цена на природния газ от Газпром.  Това става в „пакет” – има споразумение за „Южен поток”, а между това и АЕЦ Белене ще се обсъжда още веднъж през септември.  Спряно е издаването на разрешителни за вятърни и соларни паркове.  Предстои да се приеме ограничаването им чрез закона за земеделските земи.[ii]  Променя се състава на ДКЕВР.  На борсата се записват нови играчи в областта на вятърната енергетика.[iii]  Вече почти половин година биват атакувани ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН.  Отложен е планирания за 2008 г. търг за изграждането на Марица Изток 4.  Известно е също, че когато частни играчи – например „Агрополихим” – договарят алтернативни доставки на природен газ да по-добри цени, те не получават разрешение за внос или такива разрешения се протакат.

Докато се обсъди стратегията, разположението на играчите и проектите ще е доста различно.  Ако е вярно, че енергията трябва да бъде достъпна, удобна и надеждна, не е ясно дали енергетиката на България се доближава към такова състояние на нещата.

 

Екстензивност и енергийната зависимост

Когато се разглеждат различните документи, през тях неизменно, като червена нишка преминава една и съща тенденция, неподвластна на времето, незасегната от каквито и да е промени, непобедима и сякаш вечна: екстензивното развитие на българската енергетика.  

За разлика от България, в основата на програмите за развитие на енергетиката в Европа и света през последните около 40 години е подобряването на ефективността.  Тази основна цел се налага още от 1970-те години, от първата нефтена криза.  От тогава до днес не само водещите икономики на света, постигнаха видими успехи в намаляването на енергийната интензивност и повишаване на ефективността, както при производството на енергия, така и при потреблението й.  Освен голословни декларации, този подход не се прилага в България.

От 1971 до 1989 г. основният реално осъществен план на българската икономика е да преработва субсидирани суровини от СССР, да ги продава по международни цени, да изплаща старите (датиращи от края на 50-те и началото на 60-те) дългове към Съветския съюз и новите дългове към Лондонския клуб на частните банки кредитори, с които се финансираше потреблението.  Пътьом, както е било възможно, са били спонтанно приватизирани ползите и национализирани разходите, например тези по поддържането „приятелски” диктатури в Африка и Латинска Америка.  Този процес е добре описан в книгите на журналиста от Дневник Христо Христов.

Ехото от онова време днес е българската енергетика: изградена да обслужва този план, с излишни мощности, непрекъснато отлагана либерализация на пазара, с потискане на инвестиционния процес чрез ценови и други регулации, обвързана с Русия и с най-важната рожба на последните години от онова време – проектът АЕЦ Белене.

 

Подобряване на ефективността?

Една от последиците са фрапиращи разлики в енергийната интензивност на българската икономика в сравнение не само с развитите страни, но и със страни сравними по степен на развитост с България.

Най-елементарният и общоприет начин за изчисляване на енергийната интензивност е консумираната енергия в една страна (обикновено в тонове нефтен еквивалент), да се раздели на произведения БВП (например в евро), от което се вижда колко енергия (в кг. нефтен еквивалент) е използваната за производството на 1000 евро БВП.  

Изоставането на България е смайващо в сравнение с другите европейски страни - , българската икономика използва над 6,5 пъти повече енергия за да произведе 1000 евро БВП.  Дори най-близката страна (географски, икономически и като манталитет) до България, Румъния използва почти два пъти по-малко.

При това положение е повече от естествено при всички програми, при всеки проект за развитие и стратегии за бъдещето, да се залагат реални възможности за подобряване на този показател.  Действителността обаче е съвършено различна.

 

Неефективност и зависимост

С някаква упоритост в програмите за развитие се залага екстензивно развитие и поредни нови енергийни мощности.  Нещо повече, подобни действия дори не зависят от потреблението на енергия в страната.  То може да намалява поради кризи, преструктуриране или различни други причини, но плановете за производство на енергия растат, устойчиво, непрекъснато.  

Дебатът в България е не как да се намали потреблението на енергия и производството да стане по-ефективно, а как да се произвежда повече и дали да се строи нова атомна централа.

Това е става в интерес на поддържането на високата зависимост на България от внос на енергия. З а нито една страна не е безопасно стратегическите ресурси от енергия да идват на 100% от един и същи източник, който да доставя 70% от цялата използвана от страната енергия (нефт, природен газ и ядрено гориво).  В този смисъл няма нищо по-логично от това, във всяка стратегия или програма за развитие на българската енергетика тези две неща – енергийна интензивност и енергийна зависимост да бъдат в основата, да бъдат най-важните елементи, да бъдат крайната цел на промяната.  За тях да се отделят най-много средства, да се търсят неотложни решения.

За съжаление нищо подобно не се забелязва.  Дори в най-новия проект за енергийна стратегия на страната до 2020 г., екстензивното начало отново преобладава – залага се растящо потребление и нови мощности (АЕЦ Белене), които повишават още повече енергийната зависимост на страната и продължават екстензивното развитие на енергетиката.

Естествено, строителството на нова атомна централа ще ограничи използването на местните ресурси, въглищата от Марица изток, като ще увеличи зависимостта от внос на ядрено гориво.  По-нататъшното развитие на Марица изток (заедно с увеличаването на дела на ВЕИ) е единствената алтернатива на още по-силната зависимост от внос.  

Задължително за всяка стратегия за бъдещето на българската енергетика е да включи анализа къде е най-добре да бъдат насочени средствата.  Дали да се търсят 8 - 10 милиарда за Белене или те да отидат за да се повиши ефективността в енергетиката, като резултатът е по-малко потребление и по-ниски вредни емисии?

 

Прегрупиране на интересите

Ако трябва да се строят нови мощности (главно за да се извадят от производството стари, с ниска ефективност и силно замърсяващи околната среда), дали не е по-добре част от средствата да се насочат за значително по-евтина и в същото време високоефективна централа в Марица изток?  

Това би била инвестиция намаляваща зависимостта на страната от внос, инвестиция с развитие на десетки други съпътстващи производства, повишаваща заетостта, ефективността и чистотата на производство на електроенергия.  Но тъкмо новите централи и деятели в енергетиката са обект на обект на ограничения и нападки от централни и метни власти.  Това важи за ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН, но и за ЕйИЕс и Енел.

На думи главните цели пред българската енергетика са повишаване на ефективността и намаляване на зависимостта.  Но на дело надделяват деятелите и мисленето от 70 и 80-те години на миналия век. 

Похвален е опитът да се намали цената на природния газ.  Но новите споразумения се подготвят без реверсивните връзки с Турция, т.е. без разнообразяване на доставките.  „Южен поток” също може да изглежда изгоден.  Но няма гаранции, че той не ще бъде пакетиран с някой друг „традиционно руски” руски интерес.  Затова остава и рискът повторение на схемата от края на комунизма: българското правителство финансира със заеми от международните пазари руски проекти в България.  Не е задължително това да става пряко.  Ефектът би бил същия, ако успоредно се финансират (или поемат негативите от блокирането на) „Набуко”, ако не се използват местни енергийни източници, ако се финансират допълнителни резервни (на атомните) мощности и ако се заплаща вечното съхраняване на ядрени отпадъци.

Всъщност май няма прегрупиране на интересите, а окопаване на старите структури в енергетиката.  Изключение изглежда са само в подотраслите като вятърната и слънчевата енергия, където се очакват субсидии и се блокират започнати проекти.

 



[i] Авторите са сътрудници в КС2 ЕООД.

[ii] Икономическите вреди от това решение са много добре описани от Българската ветроенергийна асоциация – вж.: www.bgwea.org .

[iii]Вж.: Николай Стоянов. Борба с вятърничави проекти. Капитал, 5-11 юни 2010 г., стр. 60.