Energy Confusion

Проект за стратегия е на път окончателно да обърка енергетиката

Красен Станчев[1]

Правителството разработва нова енергийна стратегия. Предлогът е приравняване към „европейската рамка” и собствената „визия” за развитието на България.

Като начало проектът констатира, че нито едно основните три предизвикателства не е намерило решение: страната е енергийно зависима, енергетиката не е „екологосъобразна” и все още харчи 89% повече енергийни ресурси от средното в ЕС за производството на единица брутен вътрешен продукт.

В този си вид обаче новата стратегия едва ли ще реши който и да е от тези проблеми.

И в трите направления проблемът е общо взето един – няма опит се отчетат ползите и разходите от предполагаемите политики. Това води до разглеждане от отделните отрасли откъснато един от друг, от икономиката и от общия контекст. За пари почти не става дума, освен по повод активите на енергийния холдинг и намерението на ТЕЦ да бъде вменено задължението да заплащат за емитираните от тях парникови газове. Тази мярка щяла да даде на бюджета 3,2 милиарда на година (след 2013 г.). С тях щели да се финансират нови технологии, възобновяеми източници енергийна ефективност. Това е казано на стр. 61 от проекта, публикуван на страницата на МИЕТ в Интернет. Става дума за сума от около 9% от БВП на страна за 2010 г.

 

Излиза, че колкото повече ТЕЦ замърсяват, толкова повече средства ще има за преодоляване на предизвикателствата пред опазването на околната среда и за енергийна ефективност. Замисълът не е много задълбочен. В България дълго време се опитваха да финансират опазването на околната среда от глоби за замърсяване. Нищо не се получи; страната е по-чиста от преди двадесет години, но по други причини.

Второ, не е ясно откъде ще дойдат тези пари. Държавните и полу-държавните централи са най-замърсяващи. Ако те не бъдат затворени, произведената от тях електроенергия ще поскъпне и поради заплащането на емисии, и поради натиска за преоборудване на тези ТЕЦ. Ако не могат да продават електроенергията си, те ще трябва да все пак да бъдат затворени. Тогава източник на финансиране на предполаганите от проекта за стратегия мероприятия ще бъдат по-чистите и нови централи, построени от чуждестранни инвеститори в Марица Изток (след повече от тридесет годишен период на липса на обновление). Това обяснява защо тези централи са единствените, споменати поименно в проекта и защо ще бъдат подложени на натиск, макар да съответстват на европейските стандарти за замърсяване, определени от Директива 2001/80 за големите ТЕЦ.

Трето, няма отговор на въпроса дали тези 3 милиарда лева (или 31-32 милиарда за десетгодишния срок на действие на стратегията) ще бъдат достатъчни. Защото хем няма списък на енергийните дейности и проекти, за които се търси финансиране, хем големите проекти като „Белене” са премълчани. Ядрената енергетика е спомената като алтернатива на ТЕЦ.

Няма начин да се знае дали определена сума пари стига за нещо, ако не знаеш какво е това нещо и каква е цената му.

Но могат за се правят аналогии. През октомври 2009 г. Ситигруп публикува прогноза какво ще струва до 2020 г. обновяването на торло-енергийните системи и опазването на околната среда на петте най-големи европейски икономики (Великобритания, Германия, Франция, Испания и Италия). Общата сума е 800 милиарда евро, но авторите на доклада предполагат, че по-скоро става дума за един трилион евро. За този период най-малки ще са разходите за опазване на околната среда от топлоенергетиката на Испания – 18 милиарда евро или по 1,8 милиарда на година. Авторите на проекто-стратегията всъщност предполагат, че нуждите на България ще са приблизително равни на тези на Испания (т.е. 1,6 милиарда евро на година). На онези, които не знаят, трябва да напомня, че през 2009 икономиката на Испания е 1,17 трилиона евро, а тази на България е тридесет и пет пъти по-малка.

Подобно объркване има и при третирането на другото предизвикателство – енергийната независимост. В уводната част на проекта се казва, че зависимостта на България е 70%, а от Руската федерация в областта на природния газ, ядреното гориво и суровия петрол – почти пълна.

Пак там се посочва, правилно – както е известно на всички, че единствената алтернатива на тази зависимост централите, използващи местен ресурс. Такива са ТЕЦ на лигнитни въглища, водните, вятърните, слънчевите централи и биомасата.

Както обясних по-горе, натоварването на лигнитните ТЕЦ очевидно се разглежда като дойна крава за постигането на екологични цели. Вятърните и слънчевите централи са ограничени по друга линия. От една страна ограничение им се налага чрез регулирането на земеделската земя. Този неотдавнашен ход на парламента очевидно противоречи на алинея 3 и 5 на член 17 от конституцията на България, който декларират неприкосновеността на частната собственост и пълнотата на разпореждането с нея. От друга страна, не се сключват договори за изкупуване на такава енергия, не се строят връзки към електро-преносната мрежа от вече изградените централи и издаването на лицензи и разрешителни е отложено за неопределено време. Водните централи, казва проекто-стратегията, се нуждаят от обновяване. Новите стари идеи за обръщане на реки като Места и Арда, звучат мъгляво и по повод на тях също няма дори предварителна оценка за въздействието върху околната среда. Нищо чудно,ако тези идеи се осъществят, в името на борбата с въглеродните емисии да се стигне разрушаване на други компоненти на околната среда и проблеми за горското и селското стопанство.

От същия характер са и проблемите с производството на електроенергия от биомаса. В тази област не са правени изследвания за реалните разходи по използването на биомаса и проектът за енергийна стратегия не споменава даже необходимостта от подобни оценки. В други страни са правени такива оценки. Според едно скорошно изследване на колегите от Лондонския институт Опън Юръп биомасата, произвеждана в Европа енергия от биомаса е най-скъпият възможен начин за намаляване на въглеродните емисии и целите на Европейската комисия в тази област са нереалистични. За България положението едва ли е по-различно.

И така се получава, че предвидените начини за справяне  с едно предизвикателство (опазването на околната среда) не помагат, като реална практика, за преодоляване на друго предизвикателство – енергийната зависимост. В крайна сметка не е изключено при такъв подход и да се увеличи енергийната зависимостта, и да не се постигнат екологичните цели и да липсва напредък в областта на енергийната ефективност. Макар да е сигурно, че цените на електроенергията ще се променят само нагоре.



[1] Авторът е управител на КС 2 и председател на съвета на Института за пазарна икономика.