AES and its Enemies

AES – Гълъбово и енергийната независимост на България

AES и енергийната независимост[1]

Красимир Лаков и Красен Станчев

 

Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик (Труд, 8 юли) изрази учудване, че за диверсификация на източниците и доставките на енергия в България все още само се говори и нищо реално не се прави.  Интервюто му съвпадна с посещението на руския вицепремиер, с оповестяването на проекта за нова енергийна стратегия на България и с поредния протест срещу американските „нашественици” от AES в гр. Гълъбово.

Изказванията на дипломата са политически коректни.  Но ние сме изследвали и можем да обясним без увъртания как американската инвестиция Марица Изток 1 и енергийната независимост са свързани, а също и да посочим какви са ползите от нея за Гълъбово.

Ресурси, доставяни предимно от Русия

Липсата на сигурност на доставките, високи и нестабилни цени, неясни и непрозрачни договори за доставка, неблагоприятна структура на енергоносителите и др., са следствие от този основен проблем.  (Може да добавим и „неумението” да се преговаря и управлява, но няма да ни стигне мястото.)

Енергийната зависимост от Русия може да се нарече тотална: практически 100% от доставките на нефт, 92% от доставките на природен газ, 100% от доставките на гориво за ядрената централа, т.е. около 70% от всички енергийни ресурси в България идват от внос.  В Европа май няма страна, дотолкова зависима руски енергийни ресурси.  Но със сигурност никоя страна не бездейства по въпроса така, както това прави България. 

Обективни възможности за диверсификация има, макар и не много.  

В областта на природния газ това са реверсивните връзки с газовите системи на Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, които могат да дадат голяма доза сигурност и да отворят път на нови доставчици, различни от Русия; заговори се и за снабдяване с известни количества втечнен газ (договаряйки терминали в турски и гръцки пристанища, за са се избегне Босфора); разбира се остава и алтернативата на газопровода „Набуко”.  Очевидно е, че тук няма чисто икономически критерии, те винаги се преплитат с политически.  До дори и според редица руски анализатори например, газопроводът „Южен поток” има по-скоро политически критерии.

Собствени енергоизточници

Но знайно е също, че освен външни има и вътрешни алтернативи на зависимостта от Русия.  Тяхното използване не би трябвало да зависи от друг, освен от избраните от гражданите на България управляващи.

От гледище на разполагаемите вътрешни ресурси (ако оставим настрана практически напълно използваните водни ресурси и вятърните и слънчеви централи, които изискват запълващи мощности), единственият сигурен източник са местните нискокалорични въглища.

Тук преди ENEL и AES не е имало инвестиции 35 години.  От тях 15 сред 1990 г.  Защо се е получило така, е въпрос на стопанска история, а за пред 1990 г. – положението е ясно.  От двете нови централи само AES напълно съответства на европейските стандарти за замърсяване, определени от Директива 2001/80 за големите горивни инсталации.

Заедно с това  AES намалява общата енергийната зависимост на страната. Безпрецедентната инвестиция от 1.3 милиарда долара намалява общата енергийна зависимост на страната с 1 до 2%, а тази от внос на въглища с около 4% и това е най-добрата достъпна технология. 

Инвестицията е на стойност около 1,3 милиарда евро.  С нея ще се произвеждат 30% по-малко електроенергия отколкото би давал един реактор в „Белене”, за същото количество години, но цената е около четири пъти по-ниска.  Понеже такива проекти увеличават независимостта на българската енергетика, би било логично да се построи още една такава централа в Марица Изток.  Тогава не имало нужда от „Белене”, дори и при максимална прогноза за търсенето на електроенергия.  Но вече три правителства предпочитат нова атомна централа, която хем ще увеличи зависимостта от Русия, хем ще създаде много допълнителни проблеми.  

Протести срещу благосъстоянието

В новата централата край Гълъбово прахообразните материали и отпадъци се складират в силози, обезпрашават се и водоочистващата система не допуска никаква отпадна вода и никакви химически замърсители. Така интензивно инвестиране в опазване на околната среда при производство на нова електроцентрала в България никога не е имало.

Но някои хора протестират срещу новата централата и преноса по херметично затворена гумена лента на отпадъците до новото депо, защото им „пречела да минават по-лесно до нивите си”.  Алтернативата е старото депо, чиито прахоляци и замърсители всички дишаха дълги години, без да протестират.  Какво ще правят протестиращите на замърсените си ниви, също не е ясно.

Освен това, те би трябвало да знаят, че централата и депото дава Гълъбово дава работа на повече от 300 висококвалифицирани и високоплатени работници и шанс на още поне 2000 заети в Мини Марица Изток, в добива на варовик и други евтини суровини.  На едно място в централата се падат поне шест работника в свързаните производства.  Протестиращите членове на Общинския съвет знаят, че днес AES e може би най-големия в страната платец на местни данъци и такси и със сигурност най-големия дарител за местни общности.  Приносът в централния бюджет, НОИ и т.н. също е съществен.

Нововъзникналият бизнес се разпростира отвъд производството на електричество и свързаните с него производства.  Ние установихме, че над 400 фирми, от които 326 местни, са се включили в изграждането на централата, 55 от тях са фирми от град Гълъбово - повече от половината от тях са собственост на общината.

Това е минимално възможното проследяване на сделки и делови отношения, без да взимаме предвид подизпълнителите на подизпълнителите, харченето на доход, изработен в централата и други странични положителни въздействия върху благосъстоянието на общината, региона и страната.

За някой паралелът между националната енергийна независимост и ситуацията в Гълъбово може да се стори доста далечен. Всъщност е съвсем пряк: и в двата случая става въпрос за начин на живот, сигурност, право на избор и за промени в една остаряла и негодна в днешно време система.



[1] Оригинал, изменен (от редакцията) вариант е публикуван във в-к Труд на 10 юли 2010, стр. 16, вж.: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=540072 .